Компютърни вълнения, на някой скаран с техниката (истински случай)

С бившия ми лаптоп Acer Aspire имахме невероятно стойносттна връзка. Беше на най-високо кармично ниво. Докато една злощастна вечер, някой реши да си го гепи, за шепа и половина амфети (или кубети, да му се не види!). Той си нямаше име, но нека го наричаме Топчо. Аз ли го избрах или той се свърза със мене, като бяхме в Технополис? Беше известен, даваха го по реклами и беше на промоция. Но си държеше на цената, изплащаха го мама и тате, с пенсия цяла година. Можех да му кажа всичко, бях безумно искрена. Малко го използвах като дневник, знаеше всичките ми пароли, пазеше няколко съкровища, папки пълни с най-красиви спомени. С Топчо преживяхме много динамични години – бал и е*ал след това.

И гледахме заедно порно! Гледахме и много други неща. Научи ме на търпение, с тия пусти ъпдейти*.  Хард драйвът му беше огромен, задоволителен за всяка жена, (почти става за геймърски) ха-ха! И процесoрът беше мощен, Интел му викаха. Е ядосваше ме понякога, бъгове го закачаха. Вирусите го намираха за привлекателен. И той от вълнение нон-стоп се рестартираше. Батерията му накрая не издържа. Може и моя да беше вината, реших, че няма да се пазиме, за какво ни е антивирусна? Заема място и има тъпо име...И вентилатора напълни се с прах, от толкова работа заедно, май нямаше как. Белязах го с лак (на няколко места). Тъй беше ми удобно да сме заедно, та чипс и шоколад можеше да се намери, в пространството между клавишите. Екранът му, виждаше само мен и правеше сниките лични. И нямаше разочарования – цели 1.3 мегапиксела!

Обръщам се към тебе, долна Гад, дето ми го гепи! При тебе няма да работи и наполовина толкова добре, дори и да си хакер, внимавай с моя дневник! Топчо не е от случайните машини, дето могат да се разиграват. Уиндоуса му (демек прозорец) си беше яко прозорлив, нямаше ги тия тъпотии от новото поколение на осмицата. Като си мръднеш пръста не се размърдваше и цялата вселена, а беше бетон, докато сам не решиш да го поместиш. Макар да не разбирам от машини, смея да твърдя, че моята си имаше душа. Складирала бях безброи книги, филми, списъци, идеи за дела. Твоя лаптоп как се справя? Крий го след всяка употреба. Току-виж се влюбил някой, в марката, а не в това дето само ти виждаш.
Както и да четеш тая кратка бележка, тя е ясна – говори се за техника. А мръснишките препратки са бисквитки в историята на браузъра.